След Десети ноември Петър Младенов признава, че България е съсипана 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Броени дни след 10 ноември 1989 г. новият генерален секретар на БКП Петър Младенов признава само пред ръководителите на МВР и Държавна сигурност катастрофалното положение, до което е докарана България под ръководството на Българската комунистическа партия.

Тази истина остава скрита за обществото, но не за дълго. На Декемврийския пленум на БКП, проведен на 10 декември 1989 г., Младенов изнася доклад, в който назовава нещата с истинските им имена. В броя си от 12 декември същата година партийният орган „Работническо дело“ публикува неговия доклад и той става достояние на обществото.

По обясними причини последователите на „хубавото при социализма“ винаги пропускат да споменат казаното от ръководителя на БКП тогава.

„Когато говорим за сериозна кризисна ситуация, ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общественото състояние на нашето общество“, заявява Младенов.

След като четири десетилетия БКП строи социализма, промива мозъци с лъжлива пропаганда, на новия партиен и държавен ръководител се налага да употребява изрази, които дотогава комунистическата върхушка никога не използва, като „деформации, стагнация, влошаване, застрашително, тежки трудности, груби грешки, упадък, корупция, уродлива лична власт“.

Петър Младенов изброява:

Дълбоки деформации в обществото и системата на управление;

Стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг;

Увеличение на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;

Сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности;
Достигане на уродлива степен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към партията.“

Младенов обяснява, че „на сегашния етап не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многобройни обективни и субективни причини за създалото се положение“.

Но не пропуска да отбележи, че бившето ръководство е създавало екипи и „концепции“, от които се чакало чудо да се преодолеят тежките проблеми.

„Преди всичко трябва да припомним, че началото на сегашните трудности на страната датира отпреди 15-20 години, но те особено се изостриха през последните две петилетки“, признава още Младенов.

Той говори и за една от най-големите тайни на комунистическия режим – развитие и поддържане на положението благодарение на тайно теглените заеми за милиарди долари от западни банки.

„Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно-конвертируема валута. Брутният дълг на държавата надхвърли 10 млрд. долара… Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме по тях, ще възлязат през следващите шест години на 4-4,5 млрд. долара“, признава Петър Младенов.

Фактите са ясни: БКП довежда страната до трети фалит след 1960 г., когато Живков тайно продава златния резерв на Москва, за да върне част от валутните задължения, които БКП има към руснаците, и през 1977 г., когато Брежнев отново спасява управлението на „Тато“ от фалит чрез отпускане на допълнителни помощи.

През март 1990 г. комунистическото правителство на Луканов едностранно обявява мораториум върху плащанията по външния дълг (този дълг българите изплащахме до 2015 г. – бел. ред.). Въпреки че обещава промяна, БКП/БСП не е в състояние да започне икономически реформи и кабинетът на БСП начело с Луканов е принуден да подаде оставка само няколко месеца, след като през юни 1990 г. печели с фалшификации първите свободни избори.

През декември 1990 г. за българите следва тежката Луканова зима с празни магазини и шокови цени – най-тежкият икономически старт от всички страни от бившия Източен блок.